10 най-добри кучета за защита на дома ви от натрапници
Снимка: iStock
К огато говорим за „куче-пазач“, често първата ни асоциация е с голямо животно с внушителен ръст, респектиращ външен вид и мощен лай. Реалността обаче е малко по-различна – не всяко едро четириного е добър пазач и не всеки добър пазач задължително е голям. Да осигурим ефективна защита на дома си, не означава, че трябва да си вземем „страшно“ или агресивно куче, а напротив – то трябва да притежава качества като контрол, наблюдателност и бързи реакции, съчетани с устойчива психика и изграждане на силна връзка със стопанина. Затова и най-добрите животни за защита на дома ни от натрапници са именно тези, които могат да разчитат средата, да различават нормално от подозрително поведение, да предупреждават навреме и при нужда – да са готови да застанат между потенциалната заплаха и семейството си, без да взимат прибързани и неконтролирани решения.
Снимка: iStockДомашната защита има няколко нива, отбелязват специалистите от Американския киноложки клуб. На първо място е самото възпиране – външният вид, увереното поведение и дълбокият лай на определени породи често са достатъчни, за да откажат натрапник да се приближи, без изобщо да се стига до реален контакт. Второто е алармата – някои четириноги не са толкова масивни, но притежават изключителен слух, моментна реакция към шумове и силен, упорит лай, който ги превръща в „жива алармена система“. И накрая, но не и по важност – активната защита, при която кучето може да задържи позиция, да блокира достъпа и след необходимото обучение – да реагира контролирано на команда.
Важно е да подчертаем нещо съществено: доброто куче-пазач не е това, което търси конфликт, нито е нужно да тренирате животното да нагнетява агресия. Истинската защита се гради върху баланс – куче, което е уверено, но не нервно; лоялно, но не импулсивно; бдително, но не и готово да нападне всичко живо. Именно затова социализацията и обучението са ключови – без тях дори представителите на най-защитната порода могат да станат несигурни, стресирани или трудни за контрол.
Dogsandcats.bg
Изборът на куче за защита на дома ни зависи и от средата, в която ще отглеждаме животното – дали разполагаме с двор или живеем в апартамент, в града ли сме или в къща в провинцията, имаме ли деца и други домашни любимци, както и времето, което стопанинът може да посвети на тренировки и грижи. Някои породи са родени с естествен инстинкт за охрана, докато други го носят в себе си и след правилното обучение се превръщат в отлични защитници на дома и семейството си.
Снимка: iStockИма много причини да искате куче-пазач: за лична защита, за да пази имуществото ви или като „жив звънец“ на вратата, когато пристига посетител. За съжаление, четириногите, подходящи за охрана, често имат лоша репутация и се смятат от мнозина погрешно за злобни или опасни. Истината обаче е, че това клише не е съвсем точно. В действителност същите черти, които превръщат тези породи в най-добрите защитници, ги правят и невероятни семейни домашни любимци: искрена лоялност към хората, които са приели като своя „глутница“, интелигентност, която обуславя бързите им реакции при действителни заплахи и респектиращ външен вид.
Ако искате следващият ви домашен любимец да съчетава качествата на верен приятел, лоялен спътник и същевременно – да ви помага да запазите дома си в безопасност, ето 10 породи, които са отглеждани с тази цел:
Акитата произхожда от Япония, където първоначално е използвана за охрана и лов на едър дивеч – диви прасета, мечки и елени. В миналото породата е имала не само практическа, но и социална значимост – да притежаваш Акита се смятало за символ на статус, дисциплина и респект. Силният защитен инстинкт на тези кучета не е плод на агресия, а на векове селекция. Те са тихи, наблюдателни и не лаят без причина. Акита предпочитат първо да анализират, преди да реагират, но когато преценят, че има заплаха, те реагират без колебание и с впечатляваща увереност.
Снимка: iStockЗа бъдещите собственици е важно да знаят, че породата не е подходяща за стопани без опит. Това са независими четириноги със силно достойнство и лидерски качества, които имат нужда от спокоен, последователен и справедлив водач. Ако стопанинът ѝ не постави ясни граници, Акитата сама ще реши какво е „правилно“, включително и кого да допусне в територията си.
Най-важното, което бъдещите собственици трябва да разберат е, че Акита не пази, защото е обучена да бъде нападателна – тези кучета по природа вярват, че дома и семейството им са нещо свещено. При правилно обучение и социализация тя не е заплаха, а внушително присъствие, което спира проблемите, преди да се случат.
Снимка: iStockДоберманът е създаден в края на XIX век в Германия от Карл Фридрих Луис Доберман – събирач на дългове, който се нуждаел от бързо, умно и респектиращо куче, което да го защитава по време на работа. Така породата е селектирана да бъде издръжлива, безстрашна, чувствителна към заплахи и с изключително силен защитен инстинкт. Впоследствие Доберманите се доказват и във военната, и в полицейската работа, защото съчетават физическа сила, интелект, бдителност и почти телепатична връзка с водача си.
Снимка: iStockДоберманът е една от най-добрите породи за превантивна охрана – той следи, оценява, анализира и едва тогава действа. Ако усети намерение за заплаха, поведението му се променя мигновено – позата, погледът и напрежението в тялото му са достатъчни, за да възпрат всеки потенциален неприятел. Въпреки репутацията си, добре възпитаният Доберман не е безконтролно агресивен – той е точен, дисциплиниран и реагира според ситуацията.
Собствениците трябва да са подготвени за изключителния му интелект. Това куче не просто следва команди – то анализира, помни, учи се от ситуациите и усеща настроението на стопанина си. Ако самите вие сте несигурни, непоследователни или не поставяте ясни граници, вашият питомец може да започне да взима самостоятелни решения, което за куче пазач не е желателно. Породата изисква ранна социализация, структурирано обучение и човек, който може да бъде авторитет без насилие.
Снимка: iStockНемската овчарка е може би най-разпознаваемото работно и защитно куче в света. Създадена в Германия в края на XIX век от Макс фон Щефаниц, породата първоначално е селектирана за пастирство и пазене на стада. Бързо обаче става ясно, че притежава качества, които я правят ненадмината и в други роли – военна служба, полиция, охрана на обекти, търсене и спасяване, както и защита на дома. За разлика от други породи, които реагират първосигнално при заплаха, Немската овчарка преценява и наблюдава. Тя може да бъде спокойна, докато анализира ситуацията, но ако усети, че семейството ѝ е в опасност, включва изключителна решителност, бърза реакция и пълна отдаденост.
Снимка: iStockСобствениците трябва да знаят, че умът на това куче е най-силното му „оръжие“. Немската овчарка има нужда от умствен стимул, тренировки и ясно структурирани правила. Това не е порода, която може да живее хаотично или без ясно поставени граници. Когато не открива лидер в лицето на собственика си, тя става тревожна, свръхбдителна или започва да взима решения сама.
Снимка: iStockРизеншнауцерът е най-големият представител на семейството на шнауцерите и произхожда от Германия, където първоначално е селектиран като универсално фермерско куче – за охрана на имущество, добитък и каруци с продукция по търговските пътища. С времето се утвърждава и като отлично военно и полицейско куче, защото комбинира ум, сила и издръжливост. В миналото тези шнауцери пазели стоката на фермерите и месарите, придружавайки ги по дълги пътувания и предпазвайки ги от крадци – работа, която изисквала инициатива, смелост и самостоятелни решения.
Снимка: iStockРизеншнауцерът е естествен пазач – териториален, буден и безстрашен, но и притежава изненадващо висока способност за анализ. Той е от породите, които не реагират хаотично, а преценяват. В охрана е директен и ефективен, но в ежедневието – стабилен и уравновесен, ако е възпитан правилно. Важно е да отбележим, че породата не е подходяща за всеки стопанин. Това е умно, но и силно доминантно куче, което има нужда от силно лидерство. Ризеншнауцерът се нуждае от водач, който да излъчва спокойна увереност и да поставя ясни правила. Ако собственикът е непоследователен, животнотоможе само да реши как да „охранява“, което рядко е добра идея. Затова обучението трябва да започне рано и да бъде структурирано, последователно и базирано на респект, а не на грубост.
Снимка: pixabay.comТервюренът е една от четирите белгийски овчарки, създадена в края на XIX век като пастирско и работно куче. Породата се отличава с интелигентност, отлични сетива, бърза реакция и силно изразена териториалност – качества, които превръщат тези кучета в блестящи пазачи и предпочитан избор за полицейски, военни и служебни животни. Тервюренът не просто лае, щом усети потенциална опасност – той е наблюдател, стратег и бърз анализатор. Често забелязва неща преди човекът да ги усети: промяна в походката на някого, необичаен шум, колебание в поведението на непознат.
Снимка: iStockЗа собствениците е важно да знаят, че това е изключително енергично и умно куче, което не се уморява лесно – нито физически, нито психически. И ако не получи възможност да канализира енергията си, било то чрез работа или тренировки, тя може да прерасне в хипербдителност, нервност или опити да контролира средата около себе си по своя преценка.
Вижте още за 3-те най-популярни белгийски овчарки
Социализацията тук не е препоръка, а необходимост. Кучето трябва да се научи от малко да общува, да разчита сигнали, да различава нормални от подозрителни действия и да не реагира на всяко движение. Тервюренът не е агресивен по природа, но е толкова силно бдителен, че без обучение може да стане прекалено „нащрек“. Тези овчарки създават много силна връзка с любимия си човек – до степен, че често може да предугажда намеренията му. Именно това ги превръща в брилянтни пазачи – те не само пазят територията си, но и се грижат за безопасността на стопанина и семейството си.
Снимка: iStockПули е една от най-древните унгарски породи, позната от над 1000 години. Идва още с маджарските племена и първоначално тези кучета са използвани като пастирски помощници и пазачи на стада. Задачата им винаги е била не да се бият с хищниците, а да алармират, контролират и координират – затова и тези четириноги са развили висока бдителност, силен характер и впечатляващ лай.
Снимка: iStockМакар и да не респектират с външен вид (както останалите кучета в класацията ни), Пули са едни от най-доблестните пазачи на дома си. Те са компактни, бързи, интелигентни и със силно изразен териториален инстинкт. Силата им не е в размера, а в наблюдателността, силния лай и постоянната готовност за действие.
Пули са много самостоятелни кучета – породата е селектирана да работи без постоянни инструкции от човек, качество – колкото безценно за овчарите, толкова и предизвикателно в градска среда, особено ако животното не е обучено. Тези четириноги се нуждаят от ясни граници и ранна социализация, за да се научат да различават реална заплаха от обикновена ежедневна ситуация. Типично за Пули е, че създава много силна връзка със семейството си, а към непознати подхожда недоверчиво. Това превръща тези четириноги в отлични пазачи, но без обучение може да се сблъскате с проблеми като прекомерен лай или свръхбдителност.
Снимка: iStockРотвайлерът е древна порода, чиито корени ни отвеждат чак до Римската империя, където тези кучета са използвани за охрана на добитък и като военни помощници. По-късно в германския град Ротвайл те придобиват славата си на „кучетата на касапите“ – използвани да пазят стока, пари и имоти, а понякога и да теглят каруци.
Ротвайлерът има природно желание да защитава и е готов да го прави, при това уверено и категорично. Той не лае излишно, но когато го прави, посланието е ясно. Присъствието му само по себе си е респектиращо, а поведението му – премерено.
Снимка: iStockСобствениците трябва да знаят, че това е куче, което изисква уважение и структура. То не се води от страх, не реагира добре на грубост и не се впечатлява от нервен или несигурен водач. Ротвайлерът уважава спокоен, последователен и уверен лидер, който не доминира чрез сила, а чрез авторитет. Социализацията е ключова – това не значи кучето да обича всички, а да бъде обучено да преценява ситуации без да действа импулсивно. При липса на обучение, силният му защитен инстинкт може да се изкриви в свръхконтрол над средата и хората наоколо.
Ротвайлерите са силно лоялни кучета, които се привързват силно към семейството си и често са особено внимателни към децата.
Снимка: iStockАмериканският стафордширски териер (Амстаф) произхожда от кучета, използвани в миналото за фермерска работа, охрана и контрол на добитък. Макар историята на предците му да включва и боеве, съвременният Амстаф се отличава със силната си привързаност към стопанина си, смелост и решителност.
За разлика от типичните териториални породи, Амстаф не пази дома, тойиска да се погрижи за безопасността на човека и семейството си. Тази разлика е съществена. Докато овчарските и пастирски кучета бранят територия по инстинкт, Амстаф наблюдава и регистрира само заплахитеспрямо хората, към които е привързан. Затова тези кучета често са изключително спокойни, докато не усетят реална опасност.
Снимка: iStockСобствениците трябва да знаят, че най-голямата сила на Амстаф е стабилният му характер, но най-голямата грешка е хората да го взимат с идеята „да го правят агресивен“. Тази порода не трябва да бъде тренирана за агресия, защото смелостта ѝ по природа е достатъчна. Тя има нужда от обучение за послушание, самоконтрол и ясни граници, за да може защитният ѝ инстинкт да бъде осъзнат, а не хаотичен.
Вижте още 5 неща, които трябва да знаете за Стафордширските бултериери
Амстаф е изключително устойчив психически и физически, но също така е много чувствителен към отношението на стопанина си. Тези териери имат нужда от спокоен, справедлив и последователен стопанин, тъй като при липса на структура или грубо отношение, те могат да станат реактивни – не защото са „лоши“ или „агресивни по природа“, а защото няма кой да им даде насока.
Снимка: iStockБулмастифът е създаден в Англия през XIX век като комбинация между Английски мастиф и Булдог, с конкретна задача – да помага на горските пазачи да спират бракониери. Работата му е била да задържа, блокира и обездвижва нарушителя, докато пристигне стопанинът му. Това се отразява и в поведението на тези четириноги – те са тихи пазачи, позиционирани стратегически и почти не вдигат шум без нужда. Булмастифът не лае често, но присъствието му е достатъчно респектиращо и служи като ясно предупреждение. Тези гиганти следят, анализират и ако сметнат, че има нужда да се намесят, го правят с бърза решителност.
Снимка: iStockСобствениците трябва да знаят, че въпреки внушителните си размери, Булмастифът не е куче с висока енергия. Той е умерено активен, но много силен, което означава, че обучението трябва да започне от ранна възраст, преди животното да е станало физически трудно за контрол. Най-голямата грешка, която собствениците могат да допуснат, е да оправдават липсата на възпитание с мотива, че „той така или иначе е страшен, няма нужда от нещо повече“. Помнете – необученият Булмастиф може да бъде проблемен именно защото силата му е твърде голяма, за да бъде оставена на случайността. Породата е известна със своята привързаност към семейството, търпеливост към децата и силен териториален инстинкт.
Снимка: iStockКангалът е една от най-впечатляващите породи кучета-пазачи в света, една от най-силните и с най-мощна захапка. Произхожда от Турция, където от векове тези гиганти пазят стадата от вълци, чакали и дори мечки. Кангалът е куче, селектирано не просто да предупреждава, а да реагира и да взима самостоятелни решения в среда без човешки контрол, къдетогрешките могат да струват живота на стадото. Поради това Кангалът не е просто силен – той е изключително умен, независим и стратегически пазач.
Снимка: iStockСобствениците трябва да са напълно наясно – това НЕ е порода за начинаещи. Кангалът не се впечатлява от несигурно лидерство, не приема команди от човек, който не уважава, и не реагира добре на грубост или натиск. Той работи с водач, на когото има доверие и респект, но не чрез сляпо подчинение, а чрез партньорство.
Кангалът пази чрез наблюдение, позиция и преценка, а не чрез постоянен лай. Когато „прегради“ дадена зона, той не отстъпва лесно. Физически е огромен и много силен, което означава, че обучението, социализацията и контролът не са опция, а абсолютна необходимост. Това куче не се справя добре с живот в апартамент или затворени пространства. Неговата стихия е територията – двор, ферма, имот за пазене. Ако бъде поставен в среда, където няма ясно пространство и роля, може да се стреси и дори да стане труден за управление.
Снимка: iStockКангалът е спокоен със семейството, често изненадващо нежен с децата, но безкомпромисен към реална заплаха. Той няма да нападне без причина, но ако реши, че има опасност, го прави със скорост и мощ, които малко породи могат да съпоставят.
Снимка: iStockВ заключение, изборът на куче за защита на дома ви е решение, което изисква да погледнете отвъд външния вид на дадено четириного или порода, както и да се абстрахирате от репутацията му на „страшно“. Всички породи, които разгледахме, носят дълбоко в гените си инстинкта за охрана, но той сам по себе си не е достатъчен, а трябва да бъде насочен правилно чрез обучение, социализация и последователно лидерство. Добрият пазач не е този, който напада пръв, а този, който разчита реалната заплаха, предупреждава стопанина си навреме, защитава територията си уверено и е готов за действие, когато ситуацията го изисква.
